By Konstantina Buhalis | i.c.w. Are We Europe
Български превод в долната част
In the last breaths of the Soviet Union in the late 1980s, worlds were colliding. Eastern Europe was beginning the slow process of democratization, and new technology would allow for mass communication and faster manufacturing. Those elements created a unique bond that would cast itself in synths and EDM. A new sound, born from nostalgia for a time long-gone would set the blueprints for the genre: Soviet-wave.
With influences from early Trance music, Soviet-wave grounds itself in sounds from vintage electronic Soviet tracks. The 2010s is when the sub-genre would begin to run as Chill and Dreamwave and gain popularity in the West, where people were falling in love with the aesthetic of this genre. This is due to the composition of Soviet-wave which relies on downtempo beats without a hard bass, providing listeners with a new auditory experience. Bulgaria acted as a crossroads for music in Eastern Europe, and Soviet-wave found its home in crowded, underground clubs in Sofia, where it is still celebrated today.
Soviet-wave relies on what Lyudmila Shevchenko, a scholar of Jan Kochonowski University, refers to as the “nostalgic myth”. In the case of modern-day post-Soviet-bloc states, this points to nostalgia for the 1980s culture, rooted in Soviet technological achievements like sending shuttles to space and advancements in engineering, or the repurposing of old technology to create new machinery, including the defining musical sound of the era: the synthesizer.
The ANS synth came into existence in 1937 thanks to Evgeny Murzin, but the instrument wasn’t finished until 1957. ANS synthesizer was a photoelectronic instrument, meaning that it “photographed” sound waves, producing an alien tonality that was previously unheard of. In the 1970s and 80s, the space race evolved into the synth race. The Cold War was even found in the contest to bring Russian synthesizers to the forefront, over the American-made Moog synth. Production of the instrument was in full charge.
Engineer Vladimir Kuzmin from Polivaks, the Russian synthesizer producers, said in a 2003 interview that “no musical industry in Russia simply plants manufacturing equipment as part of a program to increase the volume of goods produced for the people. The best engineers worked at those plants, and it was considered economically advantageous for these military and semi-military factories to manufacture non-military products – TVs, radios, tape recorders, and so on.” The abundant manufacturing of synths and drum machines brought electronic music to Eastern Europe, well into the late 1980s which hailed the Synth-Pop genre.
This introduction into the inorganic sounds took the East by storm, Bulgaria included. In 1984 the album “The City” was released by Bulgarian artist Simo Lazarof. The record was an electronic ambient record that stood tall against its contenders like the “Blade Runner” soundtrack, composed by Vangelis. What makes this record unique is the twinkling synths that set the stage for the space-inspired melodies.
The Bulgarian “Experimental Studio for Electronic Music” opened in the early 1980s, spearheaded by Anda Palieva,which aided in the electronic exploration of non-democratic Europe. On May 12th 1982, the first electronic concert took place in Bulgaria, and from there the hunger for electronic music would grow to be insatiable. After the initial rush of synthwave born out of the Soviet industrial scene, Europe moved over to a sleek new style in EDM and Trance, towards the turn of the century, introducing new perceptions of what techno music could be, and what it would become. Bulgaria has made itself a hotspot for electronic festivals, such as Meadows in the Mountains and Hills of Rock.
The 2010s would bring a resurgence of pride based on the remnants of Soviet culture. The Soviet Union prided itself on the educational and engineering institutions that crowned them an Eastern Superpower. Soviet-Wave tracks feature recordings of political speeches that celebrate the technological success of the Eastern-bloc, backed by down-tempo beats and no bass. With some twinkly sounds, it takes shape in a mystical and hopeful sound. Though the days are long gone, the former Soviet bloc countries are still holding onto the original values of the Soviet Union.
On Youtube, you can find Soviet-wave playlists that are flooded with comments from people who lived through the final Soviet days. An account, Воин Рока, writes: “The craving for Soviet Wave is ours to the era when it was a clear ‘where’ and ‘why’. Our longing for the truth came not from imposed religion, but from unity, victories, and achievements. A simple time when a person did not feel so alone and hopeless in a joyless world without a coherent future.” Beyond the well-known brutality of Stalin’s empire, hallmarked by harsh censorship, forced resettling, and mass-killings, the “nostalgia myth” washes over this era in the discrete corners of this genre.
Today, techno artists flock to Bulgaria to play in their clubs and Bulgaria is one of the first stops for many artists playing Eastern Europe, to an eager youth. And in a time of lockdowns during the coronavirus pandemic, Bulgarian electronic music has had a surprising opportunity for exposure.
Eilo radio carries multiple stations for different countries and is categorized by nation and sub-genre, allowing international audiences to listen to Bulgarian club hits. On the page for Hard Techno, Eilo has a brief explanation of their stations saying: “Minimal Radio is a channel on the internet radio station eilo.org from Sofia, Bulgaria providing Electronic-Dance music.” With the station being based directly out of Sofia, it lets listeners tap into precisely what the stations in Bulgaria sounds like. Giving access to a worldwide audience to the unique sounds of Bulgarian techno music, the sounds of Soviet-wave enter the international stage.
The Eastern Bloc committed itself to art that was as bold as its characteristic brutalist architecture. Brutalism is solid in its engineering and impossible to ignore, much like Soviet-Wave its structures are impenetrable. This architecture and music are a testament to the grandeur of the Soviet Union. Youths today are nostalgic for a time they never knew when the world was open and ready for the exploration of the sky and technology to get us there.
This article is part of the Discover series, a collaboration between the Music Moves Europe Talent Awards and Are We Europe. This project is cofunded by the Creative Europe programme.
Translation by Simona Evstatieva
“Съветската вълна”: Носталгия по имперското минало
Малко преди разпадането на Съветския съюз в края на 80-те години на ХХ в. световете се намираха в остро противоборство. В Източна Европа бе започнал бавният процес на демократизация, а новите технологии носеха обещанието за масови комуникации и по-бързо производство. Именно тези елементи създадоха предпоставки за въвеждането на синтезатори и електронна танцова музика (EDM), известна още като денс. А нов саунд, роден от носталгията към отминалото време, ще провокира раждането на стила „съветска вълна“.
Чрез влияния от така наречената транс музика съветската вълна се базира на винтидж звученето на електронната съветска музика. След 2010 г. се заражда новият й поджанр, наречен Chill and Dreamwave (чил и дриймуейв), чиято музикална естетика печели многобройни фенове на Запад. Причината за това е, че композирането на произведения от съветската вълна се основава на даунтемпо на бийта без хард бас, носейки особено преживяване на слушателите си. България се явява като кръстопът за музиката на Източна Европа, а съветската вълна намира за свой дом пълните ъндърграунд клубове на София, където тя все още събира своите почитатели.
Съветската вълна разчита на “носталгичния мит” – идея, развита от Людмила Шавченко, учен от унивеситета “Ян Кохоновски”. В случая на съвременните държави от постсъветския блок този копнеж по културата на 80-те години на миналия век се корени в носталгията по съветските технологични постижения като изстрелването на космически ракети, напредъка в инженерството или използването на стари технологии за създаването на нови съоръжения, включително за определяне на музикалното звучене на епохата – синтезаторът.
Синтезаторът АСН е създаден от Евгений Мурзин през 1937 г., но бива окончателно завършен през 1957 г. Инструментът е фотоелектронен, което значи, че произвежда своята музика чрез “фотографиране” на звуковите вълни, за да произведе оригиналното си “извънземно” звучене. През 70-те и 80-те години на ХХ в. космическата надпревара се разгръща като надпреварата на синтезатора. Студената война се води и в съревнованието руските синтезатори да задминат по качество американския синтезатор Мууг. Производството на тези инструменти върви на пълни обороти.
Инженерът Владимир Кузмин от компанията за руски синтезатори “Поливакс” заявява в свое интервю през 2003 г., че „никоя музикална индустрия в Русия не създава музикално оборудване просто като част от програма за увеличаване на производството на стоки. В заводите работеха най-добрите инженери, а за тези военни и полувоенни фабрики бе икономически изгодно да произвеждат невоенни продукти – телевизори, радиостанции, магнетофони и т.н.” Изобилното производство на синтезатори и барабани води до разпространението на електронна музика в Източна Европа чак до края на 80-те години с водещ жанра Синтпоп (Synth-Pop).
Това въвеждане в стилове с произведено от синтезатори звучене се разпространява буреносно на музикалната сцена на Изтока, включително и в България. През 1984 г. българският музикант Симо Лазаров издава албума “Градът”, който се състои от електронна атмосферна музика и се конкурира със саундтрака на “Блейд Рънър” (познат в България също като “Ловец на хуманоиди”), композиран от Вангелис. Това, което прави този запис уникален, са мигащите синтезатори, чрез които Лазаров създава мелодии, вдъхновени от космоса.
Българското „Експериментално студио за електронна музика”, открито в началото на 80-те години на миналия век с ръководител Анда Палиева, продължава да развива тази музика в недемократичната Европа. На 12 май 1982 г. в България се провежда първият електронен концерт, което поражда ненаситен глад за електронна музика. След първоначалния прилив на съветската вълна, в Европа се разпространява нов елегантен стил ЕДМ и транс в края на миналия век, което поражда и нови схващания за естеството на техно музиката – каква трябва да бъде и в какво ще се трансформира. България се превръща в хотспот за електронни фестивали, като например Meadows in the Mountains и Hills of Rock.
Възможно е първото десетилетие на ХХI в. да доведе до възраждане на някаква гордост, основаваща се на останките от съветската култура. Така например, Съветският съюз се гордееше със своите образователни и технически институции, които го короноваха с титлата на “източната суперсила”. Музиката от съветската вълна често съдържа записи на политически речи, които възхваляват технологичния успех на Източния блок, подсилвани от даунтемпо на бийта без басове. Чрез трептящи звуци тя добива мистичен и обнадеждаващ тон. Въпреки че дните на електронната съветска вълна са в миналото, страните от бившия Източен блок все още се придържат към ценностите на Съветския съюз.
Всеки може да открие множество YouTube плейлисти с музика от съветската вълна, изпълнени с коментари от съвременници на последните съветски години. Потребителят Воин Рока, пише: “Копнежът към съветската вълна е към ерата, когато отговорът на въпросите “къде” и “защо” беше ясен. Копнежът ни за истината идваше не от наложена религия, а от единството, победите и постиженията. Едни по-прости времена, в които човек не се чувстваше толкова сам и безнадежден в безрадостния свят без ясно бъдеще.” Отвъд познатата бруталност на империята на Сталин, белязана от сурова цензура, принудителното изселване и масовите убийства, „митът за носталгията“ се проявява през тази епоха в скритите кътчета на този жанр. Днес техно изпълнителите се стичат в България, за да свирят в тамошните клубове, а България се е превърнала в една от първите спирки за много артисти, желаещи да свирят музиката си за нетърпеливата младеж на Източна Европа. Дори по време на пандемията на коронавирус, българската електронна музика получи изненадваща възможност да се представя публично.
Радио Eilo предоставя множество станции за различни страни и е разпределено по нация и поджанр, което позволява на международната публика да слуша хитове от българските клубове. На страницата за Hard Techno Eilo дава кратко обяснение за станциите си, което гласи: „Minimal Radio е канал на интернет радиостанцията eilo.org от София, който предоставя електронно-танцова музика.“ Тъй като станцията е базирана директно извън София, тя позволява на слушателите да проверят как точно звучат станциите в България. Давайки достъп на световна публика до уникалните звуци на българската техно музика, съветската вълна пробива на международната сцена.
Източният блок се ангажира с изкуство, което бе толкова смело, колкото и характерния за него архитектурен брутализъм. Брутализмът е солиден по своето техническо изпълнение и е невъзможно да се пренебрегне, че подобно на съветската вълна структурите му са непроницаеми. Тази архитектура и музика са свидетелство за величието на Съветския съюз. Младежите днес изпитват носталгия по непознато за тях време, когато светът е свободен и готов за изследване на небето, както и технологиите, които ще ни издигнат дотам.
